8 jun 2015, 0:33

Когато бях на 17

  Poesía » Otra
482 0 0

Когато искаш да почувстваш топлина,

но не от чиято и да е ръка,

ти препускаш и не спираш,

усещаш нужда да събираш,

погледи, усмивки, гласове,

уви, намираш само песове.

 

Понякога срещаш красота,

тогава си кралят на света,

но тя отминава,

и корабът на щастието отплава,

отново си на път

и нямаш нищо - само скръб.

 

Продължавайки своето приключение

се появява съмнение,

че всъщност си глупак,

изгубил своя калпак,

дал го на съдбата,

а тя го хвърлила в реката.

 

Всички думи неизказани

са отдавна забравени,

всеки трепет, що си имал

е безвъзвратно отминал,

любовта си е тръгнала

и в звезден прах се е превърнала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...