Когато бях на 17

Когато искаш да почувстваш топлина,

но не от чиято и да е ръка,

ти препускаш и не спираш,

усещаш нужда да събираш,

погледи, усмивки, гласове,

уви, намираш само песове.

Понякога срещаш красота,

тогава си кралят на света,

но тя отминава,

и корабът на щастието отплава,

отново си на път

и нямаш нищо - само скръб.

Продължавайки своето приключение

се появява съмнение,

че всъщност си глупак,

изгубил своя калпак,

дал го на съдбата,

а тя го хвърлила в реката.

Всички думи неизказани

са отдавна забравени,

всеки трепет, що си имал

е безвъзвратно отминал,

любовта си е тръгнала

и в звезден прах се е превърнала.