8.06.2015 г., 0:33

Когато бях на 17

481 0 0

Когато искаш да почувстваш топлина,

но не от чиято и да е ръка,

ти препускаш и не спираш,

усещаш нужда да събираш,

погледи, усмивки, гласове,

уви, намираш само песове.

 

Понякога срещаш красота,

тогава си кралят на света,

но тя отминава,

и корабът на щастието отплава,

отново си на път

и нямаш нищо - само скръб.

 

Продължавайки своето приключение

се появява съмнение,

че всъщност си глупак,

изгубил своя калпак,

дал го на съдбата,

а тя го хвърлила в реката.

 

Всички думи неизказани

са отдавна забравени,

всеки трепет, що си имал

е безвъзвратно отминал,

любовта си е тръгнала

и в звезден прах се е превърнала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...