13 oct 2016, 11:16

Когато бяхме две

  Poesía » Otra
936 0 0

На гроба ти аз цвете ще положа –
кървавочервено, с плачещи листа:
то ще отразява неспирната ми болка –
колко заболя, когато напусна ти света.

 

И колко бързо времето минава,
а с всеки ден аз чувствам повече тъга;
виня се, че нищо не направих –
бях слаба дори да те спася...

 

Едничка снимка от теб сега остана,
за цялото време, когато бяхме две;
тя не стига; виждам те, но пак те няма
и тази горест като меч пробожда ме.

 

На гроба ти аз ще коленича
и тихо сълзи ще закапят от очите ми.
И плачът ми няма никога да стихне,
щом те виждам, ала няма те до мен...

 

И цветето със плачещите листи,
един ден ще увехне; ще се изпари.
И колкото и да се опитват да го върнат,
никое друго цвете не ще го подмени...

                              Soulbanshee

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© F. G. R. Todos los derechos reservados

Comments are very welcome.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...