Когато бяхме две

На гроба ти аз цвете ще положа –
кървавочервено, с плачещи листа:
то ще отразява неспирната ми болка –
колко заболя, когато напусна ти света.

И колко бързо времето минава,
а с всеки ден аз чувствам повече тъга;
виня се, че нищо не направих –
бях слаба дори да те спася...

Едничка снимка от теб сега остана,
за цялото време, когато бяхме две;
тя не стига; виждам те, но пак те няма
и тази горест като меч пробожда ме.

На гроба ти аз ще коленича
и тихо сълзи ще закапят от очите ми.
И плачът ми няма никога да стихне,
щом те виждам, ала няма те до мен...

И цветето със плачещите листи,
един ден ще увехне; ще се изпари.
И колкото и да се опитват да го върнат,
никое друго цвете не ще го подмени...

                              Soulbanshee