На гроба ти аз цвете ще положа –
кървавочервено, с плачещи листа:
то ще отразява неспирната ми болка –
колко заболя, когато напусна ти света.
И колко бързо времето минава,
а с всеки ден аз чувствам повече тъга;
виня се, че нищо не направих –
бях слаба дори да те спася...
Едничка снимка от теб сега остана,
за цялото време, когато бяхме две;
тя не стига; виждам те, но пак те няма
и тази горест като меч пробожда ме. ...