31 oct 2010, 9:50

Когато дишам

  Poesía » Otra
1.3K 0 6

Видях друг ден,

друг сън стаен -

самотен път и дълга пролет.

 

Невиждан ден,

покой пленен -

и щастие, и полет.

 

Очи видях,

лъчи от прах -

откритост и безбрежност.

 

Следи от страх,

сьлзи от смях -

дихание и нежност.

 

Сама стоях,

луни броях,

отпивах от звездите.

 

В нощта живях,

тих вятър бях,

разпуснах си косите.

 

И будна бях,

когато страх

удари планините.

 

В прегръдка слях

любов и страх -

видях отвъд очите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елина Гюдорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...