Видях друг ден,
друг сън стаен -
самотен път и дълга пролет.
Невиждан ден,
покой пленен -
и щастие, и полет.
Очи видях,
лъчи от прах -
откритост и безбрежност.
Следи от страх,
сьлзи от смях -
дихание и нежност.
Сама стоях,
луни броях,
отпивах от звездите.
В нощта живях,
тих вятър бях,
разпуснах си косите.
И будна бях,
когато страх
удари планините.
В прегръдка слях
любов и страх -
видях отвъд очите.
© Елина Гюдорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
