verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
16 feb 2011, 21:09

Когато дойде време за наздравица 

  Poesía
1078 0 16

Как иде ми да взема пръст - от черната,

в която си засаждала мечтите си,

оплакани без звук, със камък мерени,

и с вятър разпилени - като скитници.

А после да загреба и от бялата -

такава - като бялото на ризата,

която, тайно в нощите на лятото

под парещ мъжки поглед си събличала.

И  пръстите ми, помнещи извивките

на топлото ти тяло пред разсъмване,

ще ваят чаша – тежка като глината

на спомените, в сенките потънали.

Лозницата ни, бременна от слънцето,

за прошка ще  помоля - като майчица,

събрала всичките ми трудни пътища

във тежкия си грозд, налят с очакване.

С тръпчиви устни, също като виното,

при теб, със чаша, от любов препълнена,

ще дойда. И си знам - ще спра завинаги.

Изпий ме целия. Без страх. До дъното.

© Вакрилов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??