7 feb 2008, 17:34

Когато думите не значат нищо

  Poesía
1.5K 0 5
Когато думите не значеха нищо...
Защо се наранявахме излишно
и търсехме причини да сме недоволни...
Сега пак думите не значат нищо
и търсим начин да се разберем,
кого ще заблуждаваме излишно,
когато ти си в мен
и аз съм в теб...
... и всичко сме си казали без думи,
нима е от значение сега -
съдбата е по-силна и от двама ни -
и ни наказва, може би, за проявената
и несправедлива упоритост,
защото ти си в мен
и аз съм в теб...
ала сме твърде, може би, различни и
горди да се предадем
на онова, което ни е водило
през целия ни земен път
и ни е съветвало наблизо и далеч,
и ни е молило, заклевало излишно
да спрем
да бъдем безразлични, защото няма връщане
назад...

Когато думите не значат нищо,
тогава можем хиляди да изречем,
а дълга е нощта и пак не стига
да си признаем грешките,
обидите и да простим греха...
Когато думите не стигат...
Ний можехме да спрем
или
да продължим
думи да редим, без те да са излишни
и без да значат нищо, защото ще се нараним...

Когато думите не значат нищо -
очакваме
и търсим
и бездействаме
и някак си търпим,
защото думите не значат нищо,
а ти и аз завинаги ще си принадлежим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!Много,много ми хареса!поздрав
  • много хубав стих- да, когато думите не значат нищо
  • Прекрасен стих!!!!!!!!!!!!!
    "Когато думите не значат нищо,
    тогава можем хиляди да изречем..."
    .................
    Говорейки, нищо да не казваме!!!!!!
  • "Когато думите не значат нищо..." Така е! Както в случая, те просто са излишни!!! (без коментар)
  • Не винаги с думите можем да изразим чувствата си...така е!А и те не винаги стигат-нали и душите ни също могат да говорят...Чудесен стих-докосна ме!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...