18 jul 2009, 0:20

Когато думите са голи щрихи...

  Poesía
663 0 4

                                                                                                            За Гиги :)

Когато думите са голи щрихи,
за да рисуват с песен чувствата в душата,
а феите на вятъра са ми ненужни дрипи,
за да разлея любовта си -
прелестна, облечена ефирно във позлата...

Когато приказките от съня са сухи клечки
в сравнение с реалната правдивост
и гледайки - по пътя си не виждам пречки,
а хората ме галят с искрена учтивост...

Когато стъпвам по земя, обсипана с цветя,
а росната трева ме гали с пръсти топли
и знам кой стих и как да посветя,
така че с поглед да усетиш моите любовни вопли...

ТОГАВА зная, че обичам -
истински, непреодолимо...
ТОГАВА по небето тичам
и тъжното в сърцето ми

едвам е доловимо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....