Когато думите са голи щрихи...
За Гиги :)
Когато думите са голи щрихи,
за да рисуват с песен чувствата в душата,
а феите на вятъра са ми ненужни дрипи,
за да разлея любовта си -
прелестна, облечена ефирно във позлата...
Когато приказките от съня са сухи клечки
в сравнение с реалната правдивост
и гледайки - по пътя си не виждам пречки,
а хората ме галят с искрена учтивост...
Когато стъпвам по земя, обсипана с цветя,
а росната трева ме гали с пръсти топли
и знам кой стих и как да посветя,
така че с поглед да усетиш моите любовни вопли...
ТОГАВА зная, че обичам -
истински, непреодолимо...
ТОГАВА по небето тичам
и тъжното в сърцето ми
едвам е доловимо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Благодаря ви!
