23 jul 2006, 19:43

Когато двама се разделят...

  Poesía
966 1 5
*Когато Двама Се Разделят...*

Виждам по очите ти следи от сълзи,
Отронват се и болезнено парят.
Оставил си настрани копнежа за мечти,
А спомените още повече те нараняват…

Чета изписаната ти уплаха,
И чакам денят да сложи своята маска…
Може би незнаеш,но сърцето ми отново те чака…

(Готово да ти даде да вкусиш нежната ласка…)

За жалост нашето време изтече…
Не можем да спасим счупената обич.
В тебе виждам само спомен вече…
А да съм с теб на сила просто не мога…

Къса ми се сърцето,че така се получи,
Но друга ще замести празнотата в твоята душа.
Пожелавам ти,само хубаво занапред да ти се случи,
И да не познаеш лицето на тиха самота…

Просто ми,че всичко отхвърлих
И се крих толкова дълго до сега.

Когато двама се разделят,
Все някой трябва да поеме жалката вина…

Сбогом…днес е последният ми ден със теб,
Затова ела,не тъжи,а запоследно ми се усмихни…
Желая ти само и едиствено късмет…

Когато двама се разделят …винаги боли…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Краси,като сложих стихчето забелязах,че много хора са в такава ситуация...което не е никак похвално...
    Благодаря ти все пак
  • стихотворението ти е чудесно.в момента преживявам нещо подобно.да наистина боли.
  • Боряна,благоьдаря ти за оценката и за думите...Май наистина ситуацията не е особенно приятна,но все пак и това е част от живота....
    Вики,радвам се,че изказа мнението си..И на теб благодаря...
  • Ами много позната е емоцията, ама на места ми прилича повече на текст на песен. Като цяло ми харесва как е написано. Смислено е и дълбоко.Поздрав.
  • Страхотно е!Представих си дори ситуацията,защото съм в такава и наистина боли ужасно!!Но все пак го оценявам с отличен!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...