23.07.2006 г., 19:43

Когато двама се разделят...

967 1 5
*Когато Двама Се Разделят...*

Виждам по очите ти следи от сълзи,
Отронват се и болезнено парят.
Оставил си настрани копнежа за мечти,
А спомените още повече те нараняват…

Чета изписаната ти уплаха,
И чакам денят да сложи своята маска…
Може би незнаеш,но сърцето ми отново те чака…

(Готово да ти даде да вкусиш нежната ласка…)

За жалост нашето време изтече…
Не можем да спасим счупената обич.
В тебе виждам само спомен вече…
А да съм с теб на сила просто не мога…

Къса ми се сърцето,че така се получи,
Но друга ще замести празнотата в твоята душа.
Пожелавам ти,само хубаво занапред да ти се случи,
И да не познаеш лицето на тиха самота…

Просто ми,че всичко отхвърлих
И се крих толкова дълго до сега.

Когато двама се разделят,
Все някой трябва да поеме жалката вина…

Сбогом…днес е последният ми ден със теб,
Затова ела,не тъжи,а запоследно ми се усмихни…
Желая ти само и едиствено късмет…

Когато двама се разделят …винаги боли…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Краси,като сложих стихчето забелязах,че много хора са в такава ситуация...което не е никак похвално...
    Благодаря ти все пак
  • стихотворението ти е чудесно.в момента преживявам нещо подобно.да наистина боли.
  • Боряна,благоьдаря ти за оценката и за думите...Май наистина ситуацията не е особенно приятна,но все пак и това е част от живота....
    Вики,радвам се,че изказа мнението си..И на теб благодаря...
  • Ами много позната е емоцията, ама на места ми прилича повече на текст на песен. Като цяло ми харесва как е написано. Смислено е и дълбоко.Поздрав.
  • Страхотно е!Представих си дори ситуацията,защото съм в такава и наистина боли ужасно!!Но все пак го оценявам с отличен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...