Jul 23, 2006, 7:43 PM

Когато двама се разделят...

  Poetry
972 1 5
*Когато Двама Се Разделят...*

Виждам по очите ти следи от сълзи,
Отронват се и болезнено парят.
Оставил си настрани копнежа за мечти,
А спомените още повече те нараняват…

Чета изписаната ти уплаха,
И чакам денят да сложи своята маска…
Може би незнаеш,но сърцето ми отново те чака…

(Готово да ти даде да вкусиш нежната ласка…)

За жалост нашето време изтече…
Не можем да спасим счупената обич.
В тебе виждам само спомен вече…
А да съм с теб на сила просто не мога…

Къса ми се сърцето,че така се получи,
Но друга ще замести празнотата в твоята душа.
Пожелавам ти,само хубаво занапред да ти се случи,
И да не познаеш лицето на тиха самота…

Просто ми,че всичко отхвърлих
И се крих толкова дълго до сега.

Когато двама се разделят,
Все някой трябва да поеме жалката вина…

Сбогом…днес е последният ми ден със теб,
Затова ела,не тъжи,а запоследно ми се усмихни…
Желая ти само и едиствено късмет…

Когато двама се разделят …винаги боли…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Краси,като сложих стихчето забелязах,че много хора са в такава ситуация...което не е никак похвално...
    Благодаря ти все пак
  • стихотворението ти е чудесно.в момента преживявам нещо подобно.да наистина боли.
  • Боряна,благоьдаря ти за оценката и за думите...Май наистина ситуацията не е особенно приятна,но все пак и това е част от живота....
    Вики,радвам се,че изказа мнението си..И на теб благодаря...
  • Ами много позната е емоцията, ама на места ми прилича повече на текст на песен. Като цяло ми харесва как е написано. Смислено е и дълбоко.Поздрав.
  • Страхотно е!Представих си дори ситуацията,защото съм в такава и наистина боли ужасно!!Но все пак го оценявам с отличен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...