Лорелай (Люляк)
109 142
17 oct 2008, 22:34

Когато дъждът се покланя 

  Poesía » Otra
737 0 3
Когато дъждът се покланя
rainbow

на Ети

- Защо не вали? - ти прошепна - Обичам, когато вали.
Небето щом страда със сълзи, щом плаче - дали го боли?
Сълзите - солени и топли, дали са сълзи от тъга?
Земята, дали и тя страда, небето щом плаче така?
- Не зная, но в капка дъждовна събира се целият свят.
И цялата мъка и болка във малката капчица спят.
- Небето така ли изстрадва, когато нас с теб ни боли?
- Навярно. Небето изплаква прикрити и тайни сълзи,
които опитваме плахо да крием от целия свят.
- Когато изплачеш сълзите, светът става все по-богат,
защото стаената болка е болка, която горчи,
а много по-лесно ни става с открити и честни очи.

Дъждовната капка - Вселена със скрито във нея послание.
Дъга - театрална завеса. Когато дъждът се покланя...

11:00
16.Окт.08г.

© Люляк Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Боже...колко е хубаво...с обич...
  • Поздрав, Лорелай! Прекрасно написано:
    "защото стаената болка е болка, която горчи,
    а много по-лесно ни става с открити и честни очи."
  • Неописуемо...велико произведение!!!!!!Наистина всичко,което казваш е истина!Стаената болка повече боли и лъжеш не само другите,но и себе си дори!Поздрави!!!Много ми хареса поемата и начина,по който си я представила!
Propuestas
: ??:??