Morgana (Ди)
188 202
25 abr 2007, 22:48

Когато дъждът започне да пада 

  Poesía
545 0 4
Когато дъждът започне да пада
и тихично заплаче небето...
А звездите са леко забулени
в своята потайност...
Спомни си за сърцето, потънало
в твоята черна безкрайност...

Спомни си за две очи,
които с обич те гледаха...
Спомни си за две ръце,
протегнати в мрака...
търсейки теб и докосвайки нищото...

И ще бъде леко мрачно...
... и много тъжно...
Защото небето плаче с моя глас,
защото само небето разбра
моето болезнено признание...

Изрекох го тихо в нощта...
споделих го на звездите
и затуй са забулени в мрака...
И оттогаз изгубих си сълзите,
и затуй небето вече изплаква ми мечтите...

Затова спомни си за мен,
когато излезеш да поскиташ в дъжда...
И притихнал в своята самота,
съжали за миг, че остави ме сама...

Съжали за миг, че и себе си
прокле в онази тишина...
...помниш ли...
И разбери тогаз,
какво значи да плачеш без сълзи...
без останал във душата глас...

© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ме трогнаха коментарите ви, благодаря ви!
  • Много е силно Диде!Мен също ме натъжи!
    Поздравявам те!
  • Браво!Поздрави и от мене..наистина прекрасно си описала всичко 6
  • Много ме натъжи стихото ти. Невероятна картина....

    Защото небето плаче с моя глас,
    защото само небето разбра
    моето болезнено признание...

Propuestas
: ??:??