Когато дъждът започне да пада
Когато дъждът започне да пада
и тихично заплаче небето...
А звездите са леко забулени
в своята потайност...
Спомни си за сърцето, потънало
в твоята черна безкрайност...
Спомни си за две очи,
които с обич те гледаха...
Спомни си за две ръце,
протегнати в мрака...
търсейки теб и докосвайки нищото...
И ще бъде леко мрачно...
... и много тъжно...
Защото небето плаче с моя глас,
защото само небето разбра
моето болезнено признание...
Изрекох го тихо в нощта...
споделих го на звездите
и затуй са забулени в мрака...
И оттогаз изгубих си сълзите,
и затуй небето вече изплаква ми мечтите...
Затова спомни си за мен,
когато излезеш да поскиташ в дъжда...
И притихнал в своята самота,
съжали за миг, че остави ме сама...
Съжали за миг, че и себе си
прокле в онази тишина...
...помниш ли...
И разбери тогаз,
какво значи да плачеш без сълзи...
без останал във душата глас...
и тихично заплаче небето...
А звездите са леко забулени
в своята потайност...
Спомни си за сърцето, потънало
в твоята черна безкрайност...
Спомни си за две очи,
които с обич те гледаха...
Спомни си за две ръце,
протегнати в мрака...
търсейки теб и докосвайки нищото...
И ще бъде леко мрачно...
... и много тъжно...
Защото небето плаче с моя глас,
защото само небето разбра
моето болезнено признание...
Изрекох го тихо в нощта...
споделих го на звездите
и затуй са забулени в мрака...
И оттогаз изгубих си сълзите,
и затуй небето вече изплаква ми мечтите...
Затова спомни си за мен,
когато излезеш да поскиташ в дъжда...
И притихнал в своята самота,
съжали за миг, че остави ме сама...
Съжали за миг, че и себе си
прокле в онази тишина...
...помниш ли...
И разбери тогаз,
какво значи да плачеш без сълзи...
без останал във душата глас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
6
