Когато дъждът започне да пада

Поэзия

704 0 4

Когато дъждът започне да пада
и тихично заплаче небето...
А звездите са леко забулени
в своята потайност...
Спомни си за сърцето, потънало
в твоята черна безкрайност...

Спомни си за две очи,
които с обич те гледаха...
Спомни си за две ръце,
протегнати в мрака...
търсейки теб и докосвайки нищото...

И ще бъде леко мрачно...
... и много тъжно...
Защото небето плаче с моя глас,
защото само небето разбра
моето болезнено признание...

Изрекох го тихо в нощта...
споделих го на звездите
и затуй са забулени в мрака...
И оттогаз изгубих си сълзите,
и затуй небето вече изплаква ми мечтите...

Затова спомни си за мен,
когато излезеш да поскиташ в дъжда...
И притихнал в своята самота,
съжали за миг, че остави ме сама...

Съжали за миг, че и себе си
прокле в онази тишина...
...помниш ли...
И разбери тогаз,
какво значи да плачеш без сълзи...
без останал във душата глас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Morgana (Ди)

Много ме трогнаха коментарите ви, благодаря ви!

2007-04-26T20:31:11+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много е силно Диде!Мен също ме натъжи!
Поздравявам те!

2007-04-25T23:00:32+03:00
BeCaUsE`Of`YoU (Таня)

Браво!Поздрави и от мене..наистина прекрасно си описала всичко 6

2007-04-25T22:53:05+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

Много ме натъжи стихото ти. Невероятна картина....

Защото небето плаче с моя глас,
защото само небето разбра
моето болезнено признание...

2007-04-25T22:49:51+03:00