Когато фараонките заспиват

(по Тот)

Аз късам листи... Мислех за Виолата...
Стрелката на компаса чак затрака...
Душата безнадеждно е разголена...
Отново надпис: "Тука не те чакат!"

Тревожат ме отминали идеи...
Галантен съм... и романтичен съм все още...
Един парфюм и розичка за нея...
Стихът ми земетръсен, любещ, мощен...

Хапи ме като вафла, с тихо хрускане...
Глазурата до дъно изближи...
Иди надолу... нека да е густо...
Знам, че ще кажеш: "Ех, мечти, мечти-и-и-и..."

Не искаш ли?! Така си и помислих.
Издигам пирамида от чаршафа...
Евнусите в основите запискаха,
а фараонките щастливо си заспаха...