30 июл. 2011 г., 11:34

Когато фараонките заспиват

698 0 1

Когато фараонките заспиват

(по Тот)

Аз късам листи... Мислех за Виолата...
Стрелката на компаса чак затрака...
Душата безнадеждно е разголена...
Отново надпис: "Тука не те чакат!"

Тревожат ме отминали идеи...
Галантен съм... и романтичен съм все още...
Един парфюм и розичка за нея...
Стихът ми земетръсен, любещ, мощен...

Хапи ме като вафла, с тихо хрускане...
Глазурата до дъно изближи...
Иди надолу... нека да е густо...
Знам, че ще кажеш: "Ех, мечти, мечти-и-и-и..."

Не искаш ли?! Така си и помислих.
Издигам пирамида от чаршафа...
Евнусите в основите запискаха,
а фараонките щастливо си заспаха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...