4 jun 2014, 0:41

Когато го обичаш 

  Poesía
1008 0 3

Когато го обичаш –

аз съм трън

в петата ти

и чувствам,

че ти преча...

 

Как този пуяк –

този дървен пън,

спечели те?

От яд, ще запелтеча...

 

Когато го обичаш –

ти... Защо?

С какво е по-добър

от мене?

 

Не виждаш ли,

че той, е всъщност то?

Момче е още...

Дявол да го вземе!

 

Когато го обичаш –

аз не съм на себе си,

че ревността ме гази...

 

Тя с буря ядовита,

от вълни

освирепяла ярост,

ме връхлита –

на талази...

 

Когато го обичаш –

хайде, де!

Каква любов това е,

ти се чудя?

 

Разбирам,

че от младо ти се ще...

Не ме лъжи!

Не се прави на луда!

 

Обичай го!

Но, после да не дойдеш,

ти пак на моя...

Че за мен си книга,

която заклеймена е с клеймо,

че е прочетена…

И този прочит, стига.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добро утро! И поздрави на всички прочели! Благодаря, че проявявате усърдие и воля да проследите мини сериала. Дано не се увлечете дотолкова, че да започнете да харесвате сапунки, защото темата на финалната серия, която ще "излъча" довечера, засяга точно този феномен.
  • Истина е! Ако се върне е изхабена, прочетена...
  • Леле! Много страшно!
Propuestas
: ??:??