Когато го обичаш
Когато го обичаш –
аз съм трън
в петата ти
и чувствам,
че ти преча...
Как този пуяк –
този дървен пън,
спечели те?
От яд, ще запелтеча...
Когато го обичаш –
ти... Защо?
С какво е по-добър
от мене?
Не виждаш ли,
че той, е всъщност то?
Момче е още...
Дявол да го вземе!
Когато го обичаш –
аз не съм на себе си,
че ревността ме гази...
Тя с буря ядовита,
от вълни
освирепяла ярост,
ме връхлита –
на талази...
Когато го обичаш –
хайде, де!
Каква любов това е,
ти се чудя?
Разбирам,
че от младо ти се ще...
Не ме лъжи!
Не се прави на луда!
Обичай го!
Но, после да не дойдеш,
ти пак на моя...
Че за мен си книга,
която заклеймена е с клеймо,
че е прочетена…
И този прочит, стига.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
