Когато искам
Когато искам, мога да съм радост,
превръщайки се после във стенание,
когато искам, ставам късче младост
и нежно се обгръщам с обаяние.
Когато искам, ставам и на пясък,
та всичките морета да ме галят,
когато искам, раждам се със крясък,
а всичките звезди без мен изгарят.
Когато искам, мога да съм вяра
и страстно да извайвам светлината,
когато искам, грейвам – лъч без мяра
и с него преоткривам небесата.
Когато искам, в теб ще онемея,
а после ще притихна във сърцето,
когато искам, страст ще разпилея
и ще проникна чак в небитието.
Когато искам, мога да съм снежна,
а после като лед да се стопявам,
когато искам, бряг съм и небрежна,
и никаква вина не усвоявам.
Когато искам много да съм твоя
и в твоята прегръдка да се сгуша,
отпий ме нежно, направи ме своя,
сърце не давай разума да слуша.
Когато спешно искам да се слея
с духа ти и със мъжката ти сила,
и тихичко във теб да се прелея,
вземи изпий ме – истинска и мила.
Когато просто искам да съм в теб
и тихичко с душа да ти пристана,
завий ме топло, намажи ме с мед,
завинаги със тебе ще остана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неземна Todos los derechos reservados
