Когато китарата свири...
Когато китарата свири...
И китарата свири, не спира,
а струните са изтъкани от спомени красиви.
Душата покой и мира не намира,
солисти сме аз и ти - млади, необуздани и диви.
И мелодия мила - усещам любов,
но бързо се сменя с агресия дива.
Сменяме си ролите - ти да нараняваш си готов,
пръстите лудо летят по грифа.
После пък в жертва отново се превръщаш
и китарите подхващат меланхолична мелодия.
Но дори и наранен, към песента се връщаш,
тя е нашето минало и бъдеще, нашето утре и история.
Струните трептят, не спират.
Музика безкрай е животът и солистите
в миг замлъкват, после буйно засвирват,
без умора за ръцете, за пръстите.
До сетния си час ще свиря без умора.
Ще свириш ли с мен песента на нашата съдба?
Дори и струна да се скъса, ще я сменим със нова,
с нови спомени за мен, за теб, за любовта!
Когато китарата свири, в ден се превръща нощта,
когато с мене свириш, няма невъзможни неща...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
