Shade
44 el resultado
Младият работник, назначен с трудов договор във фирма, която ще наричаме с кодово име "***" става рано сутринта, към 7:30, но не защото длъжността му го изисква. Та все пак той е от техническата поддръжка, която се предполага, че трябва да обслужва клиентите по домовете, оправяйки нередностите в мре ...
  830 
Въздишка...
после втора...
и трета...
Любов!
Поглед... ...
  814 
Нощ ала и ден
тъма проблясва нейде
ражда се живот
Капчица порой
отровени викове ...
  1207 
Убих Лъжата
унищожих Подлостта
родих Любовта
Забравих Нощта
той съсече я в мен ...
  1280 
Warning! Не дискриминирам, не съм расист, уповавам се на фактите!
Залегнала над учебниците по история и литература, четейки за предстоящите матури, в миг се замислих: "Така ли е било?" И наистина ли са ги изклали всички? И имало ли е един такъв Кочо, който да избие семейството си? И само един ли е б ...
  889 
(Беше един от онези дни, когато просто се чудех с кого да се заям. Ако не ви се чете оцененото ми като "Лишено от стойност" мнение, сега е момента да цъкнете върху "Назад" или "Х")
Гадно ми е, нервно ми е, тъпо ми е, скучно ми е, леко депресивно (ако изобщо има такава дума). Знаете как е. И как боли ...
  813 
Пишете ми 2... знам, че толкова получавам на изпита за подмазване и четкане. Да, знам, че за толкова съм се подготвила и възможностите ми далеч не стигат даже и за 3. Така че пишете! Ама не се тревожете... пишете. Свикнах с натрапената ми от Вас идея, че няма да се впиша и че колкото и да пиша, няма ...
  926 
Рисувам по ръцете си, забравили ласките... рисувам картини, останали назад във времето... мечтая да се върна пак там... където не рисувах, а чувствах... а сега тук е само ужасът на безвремето, въплътен в плътта ми - безплътна, но плътна, уплътняваща нищото... превръщайки го в нещо истинско - истинск ...
  1084 
Забрава тежка
плува в очите мъртви
потъва без глас
Лъжа купешка
за левче от пазара ...
  615 
Дали си слънце? Или луна си, която в очите ми залязва... И се слива... с нощната тъма, в която сама съм и мисля за теб... Дали си слънце? Или вечерница си, която на луната е приятел, и залязваш с нея, за да се преродиш и сутрин с ново име... ден след ден... Дали си слънце? Или вода си, която по мене ...
  1068 
- Искам те! - прошепна тя.
- Не може! - отвърна й той.
- Защо?
- Прекалено си малка.
- Но аз наистина искам... ...
  1878 
Аз нямам сили даже да си тръгна,
нямам сили дъх да си поема!
Крилата мои жадно ти изтръгна,
с делника ти мрачен оказах се споена.
И в утрото на ден незнаен ...
  751 
... и напред, и назад все още се лутам.
Сизифов камък сякаш все бутам.
И още мечтая да искам, да СЪМ,
и още не зная реалност или сън
е днес... и утре ще дойде ли вече, ...
  704 
... И сякаш просто не заслужаваме да бъдем заедно... и сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че, въпреки че си прощаваме, не можем да се докоснем без да боли... и сякаш светът винаги ще е насочен към мен и теб и никога няма да извърнат очи за миг... за нашия миг... и сякаш аз винаги ще те обича ...
  2199 
Животът пее
все една тежка песен
фалшиво безкрай
Човек не смее
да почне куплет лесен ...
  684 
Люлка от вина...
залюлях истината,
роди се лъжа...
Капчица една
капнах от омразата, ...
  917 
- Какво се случи? Аз умирах за теб, правех всичко за теб, а ти си заминаваш. Защо? Защо, след като ти дадох всичко? Защо? Отговори ми, по дяволите, не мълчи! Защо мълчиш? Говори ми!
- Ди, чуй ме! Моля те, не плачи! Не, недей, стани! Защо лазиш в краката ми... в краката на един... Долорес, стани, точ ...
  1666 
Стрелките сляха се в дванайсе...
Мислиш ли за мен сега?
За тебе аз отново размечтах се
и нощ поредна пак не ще заспя
Стрелките сляха се в дванайсе... ...
  657 
Звуците замлъкваха. Струните под пръстите все още трептяха вече самотни, тъй като музикантите бяха отместили ръцете си от тях. Музиката оставаше да отеква в празния въздух, пълен с неразбиране и отчаяние, което чак задушаваше. Слънцето печеше, но в душите им валеше. Валеше дъжд от обвинения, от гняв ...
  1009 
Храмът разрушен
рухналите ми мечти
ти възстанови
Миг на щастие
нечакана надежда ...
  958 
Да беше мрачно привидение,
да беше ремъци във мене впити,
но ти си приказно видение,
лек за раните ми скрити.
Да беше хищник безпощаден, ...
  1248 
Седеше сама на брега на реката. Не плачеше. Защо трябваше да плаче? Искаше да го остави и го остави. А и знаеше, че я гледа от някъде. Не го беше видяла, но беше сигурна. След година и половина вече го познаваше. Но все пак й тежеше. Сцената беше грозна...
- Моля те, недей! Моля те, дай ми още един ...
  1603 
„Категорично не!"- помисли си тя, когато чу от телефона онези думи, които искаше да чуе от месеци. Но защо точно сега? Защо когато всичко беше започнало да се нарежда.
- Е, искаш ли да излезем? - попита човекът от отсрещната страна на линията.
- Естествено, че да!
Не, тя ли го каза? Но нали нямаше? ...
  2140 
Седи, загледан във безкрая,
заслушан в писъка на времето.
Моли се: "Аз искам да мечтая,
да забравя този ужас на безделието"
Коленичи той пред малката лъжичка ...
  744 
Слънцето изгря
с лъчите на любовта
разцъфна пролет:)
  860 
Грозно алиби
на тирани в полуда
прозира без свян
Лъжи горчиви
жалък народ робува ...
  603 
И вървя по улицата съвсем сама. Сложила съм си тъмните очила, за да не видят хората очите ми, дали част от красотата си, плачейки за теб. А навън е облачно. Няма ни грам слънце, но аз съм с очила и то не заради погледите, а обратното - защото искам да се скрия и никой да не ме забелязва. Вървя и сре ...
  1248 
Нота по нота
песен е животът ми
Куплет след куплет
Думите пиша
смея се на живота ...
  642 
Общежитие
наричам си сърцето
до край заето :)
  615 
Порой от вина
неизплакани сълзи
падат самотни
  934 
Сляпа тишина
Наоколо беше тъй студено, толкова, че ако можех да дишам, дъхът ми щеше да се вижда като фина пара. Но не можех. Тялото ми беше сковано от студ, парализирано от болка. Този свят просто не беше за мен. Детската ми наивност и неестествената ми доброта ме караха да пропадам все по-дълбоко ...
  1394 
Край едно дете на улицата седнах...
Край едно дете на улицата седнах...
Просеше за хляб от седем часа сутринта.
Към протегнатата му ръка посегнах,
дадох му от джоба си последната останала пара. ...
  968 
"Каква любов!" - бихте възкликнали вие.
"Но каква ти любов?" - бих попитала аз.
Та сърцето ми самотно на пълнолунието вие,
неусетила от него допир, изгарям като фас.
Гледам го, шепна му, говоря му дори, ...
  607 
Доста време за любов само писах,
но се случи нещо, от което се стъписах.
Нададох тих, глух и ням писък,
оказах се на системата в дългия списък
от хора, как да кажа... втора цигулка, ...
  606 
Сняг покри навън
с ледена красота
порочния свят
Бял костюм от Надежда
обличам изгубена
  1028 
Красива лъжа
красиво убива ни.
Красиво руши!
  974 
Когато китарата свири...
И китарата свири, не спира,
а струните са изтъкани от спомени красиви.
Душата покой и мира не намира,
солисти сме аз и ти - млади, необуздани и диви. ...
  807 
В очакване умирам
И когато уморен от дълъг бяг,
потърсиш място за почивка кратка,
знай, че ще те чакам аз на моя праг,
жадна за любов и болка сладка. ...
  764 
Обичам те
с невинната любов на децата към снега!
С нежността на птичата песен през пролетта!
  635 
Тази нощ няма да съм сама...
Тази нощ няма да съм сама!
Ще затворя очи и ще те видя как до мен лежиш.
Ще галиш с невидими пръсти моята коса,
с ласки за всяка моя лъжа ще отмъстиш. ...
  885 
Propuestas
: ??:??