Последната ù стъпка
се окъпа в
кръв
пречупи се
от
необичане...
И стана
за времето
стръв,
стана
напразно
отричане.
Когато лебед
умира
в нощта -
и небето
се покрива
с мълчание.
И някъде
се ражда
сълза,
и някъде
е
отчаяние.
Белотата
може
да боли,
когато е
на тънки
талази.
За балерината
сега
се моли,
тя не иска
скъпи
елмази...
© Ивелина каменова Todos los derechos reservados