3 feb 2017, 8:59

Когато лебед умира в нощта...

  Poesía
816 7 8

Последната ù стъпка

се окъпа в

кръв

 

пречупи се

от

необичане...

 

И стана

за времето

стръв,

 

стана

напразно

отричане.

 

Когато лебед

умира

в нощта -

 

и небето

се покрива

с мълчание.

 

И някъде

се ражда

сълза,

 

и някъде

е

отчаяние.

 

Белотата

може

да боли,

 

когато е

на тънки

талази.

 

За балерината

сега

се моли,

 

тя не иска

скъпи

елмази...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...