30 dic 2012, 11:20

Когато лудостта

709 0 0

Когато лудостта ме напуска,

отварям тъжно очи и

любовта докосва копнежа,

прoникнала в моите гърди.

Когато лудостта ме напуска,

по-сладка от сбъднати мечти,

любовта с целувка се ражда

през горещи сълзи.

Когато лудостта ме напуска,

сглобявам с усмивка спомени

за преди.

Когато лудостта е жена

в ръката с  бутилка и песен,

като градоносен облак

пирува за топлите

любовни силуети през

горещи сълзи.

 

***

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Генчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...