Когато лудостта
707
0
0
Когато лудостта ме напуска,
отварям тъжно очи и
любовта докосва копнежа,
прoникнала в моите гърди.
Когато лудостта ме напуска,
по-сладка от сбъднати мечти,
любовта с целувка се ражда
през горещи сълзи.
Когато лудостта ме напуска,
сглобявам с усмивка спомени
за преди.
Когато лудостта е жена
в ръката с бутилка и песен,
като градоносен облак
пирува за топлите
любовни силуети през
горещи сълзи.
***
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Генчева Всички права запазени
