Когато лудостта

Когато лудостта ме напуска,

отварям тъжно очи и

любовта докосва копнежа,

прoникнала в моите гърди.

Когато лудостта ме напуска,

по-сладка от сбъднати мечти,

любовта с целувка се ражда

през горещи сълзи.

Когато лудостта ме напуска,

сглобявам с усмивка спомени

за преди.

Когато лудостта е жена

в ръката с  бутилка и песен,

като градоносен облак

пирува за топлите

любовни силуети през

горещи сълзи.

***