Когато любовта е болка
и думите бодат душата,
въздишките издишат в пепел,
а сенките прегръщат мрака...
Когато онемеят ни сърцата
и милувките ни станат бреме,
в дома ни щом задуха вятър
и няма кой какво да ни отнеме...
Недей въпроси да задаваш
и чакаш отговор от пустото,
защо погубили сме двама
най-светлия си дар - да чувстваме!...
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados