Когато любовта си отива
Когато любовта си отива
Оловото на облаците стана
хладен майски дъжд,
слънцето не искаше подкана,
разсипа лъчите си надлъж.
Облаци сълзите си изляха,
стопи се тяхната тъга,
и в нас е мъка насъбрана...
да можехме и ний като дъжда.
Сенките им леки отминават,
преродени сливат се в едно,
в нас само раните остават
и напомнят какво ни е било.
Огънят на временни съблазни
угасна - вечe няма искри,
тихо е... като отминал празник,
един към друг нека сме добри.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Запрян Колев Todos los derechos reservados
