Jun 6, 2012, 1:48 PM

Когато любовта си отива

  Poetry » Love
817 0 11

             Когато любовта си отива

 

 

             Оловото на облаците  стана

             хладен  майски  дъжд,

             слънцето не искаше  подкана,

             разсипа  лъчите си надлъж.

     

             Облаци сълзите си изляха,

             стопи се тяхната тъга,

             и в нас е мъка  насъбрана...

             да можехме и ний като дъжда.

          

             Сенките им леки отминават,

             преродени сливат се в едно,

             в нас само раните остават

             и напомнят какво ни е било.

            

             Огънят  на  временни  съблазни

             угасна - вечe няма  искри,

             тихо е... като отминал празник,

             един към друг нека сме добри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...