22 nov 2018, 13:25

Когато майката плаче

634 1 1

Когато майката плаче, сълзите се събират в небесно корито.

Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.

От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.

Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче

с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем.

Брои бримките - пулсът на сърцето, една наопаки,

една налице – и никога не се отказва! Бори се с нокти,

бори се със зъби и продължава напред по плетката

с любов, с вяра и надежда за своето дете – най – свидната,

единствена и неповторима частица - ядрото на ядрата,

божествената сила в туй кълбо от прежда.

Когато майката плаче небесното корито се изсипва.

Измива мъката, болката в сърцето. Стават чудеса –

раждат се безброй цветя.

22.11.2018г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...