Когато майката плаче, сълзите се събират в небесно корито.
Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.
От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.
Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче
с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем.
Брои бримките - пулсът на сърцето, една наопаки,
една налице – и никога не се отказва! Бори се с нокти,
бори се със зъби и продължава напред по плетката
с любов, с вяра и надежда за своето дете – най – свидната,
единствена и неповторима частица - ядрото на ядрата,
божествената сила в туй кълбо от прежда.
Когато майката плаче небесното корито се изсипва. ...