Когато майката плаче, сълзите се събират в небесно корито.

Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.

От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.

Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче

с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем.

Брои бримките - пулсът на сърцето, една наопаки,

една налице – и никога не се отказва! Бори се с нокти,

бори се със зъби и продължава напред по плетката

с любов, с вяра и надежда за своето дете – най – свидната,

единствена и неповторима частица - ядрото на ядрата,

божествената сила в туй кълбо от прежда.

Когато майката плаче небесното корито се изсипва.

Измива мъката, болката в сърцето. Стават чудеса –

раждат се безброй цветя.

22.11.2018г