13 dic 2009, 2:37

Когато малкото е много 

  Poesía » De amor
807 0 10

Колко малко исках аз от тебе

и колко много то ти се видя -

да си до мен във тежко време,

да си приказваме във края на деня.

 

Колко дълго обичта събирах,

бях щастлива всичко да ти дам,

бързо тръгнах, бавно се прибирам,

нещо сбърках, но какво - не знам.

 

За миг във нечии очи се спирам,

но самота от тях ме заслепява,

това, което търся не намирам,

а споменът за теб ме наранява.

 

Живея тихо, без фанфарен звън

и знам - от някъде ми се присмиваш,

приключи сагата със теб отвън,

ела, когато се научиш да обичаш.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??