Когато малкото е много
Колко малко исках аз от тебе
и колко много то ти се видя -
да си до мен във тежко време,
да си приказваме във края на деня.
Колко дълго обичта събирах,
бях щастлива всичко да ти дам,
бързо тръгнах, бавно се прибирам,
нещо сбърках, но какво - не знам.
За миг във нечии очи се спирам,
но самота от тях ме заслепява,
това, което търся не намирам,
а споменът за теб ме наранява.
Живея тихо, без фанфарен звън
и знам - от някъде ми се присмиваш,
приключи сагата със теб отвън,
ела, когато се научиш да обичаш.
© Ивон All rights reserved.
