Когато ме целуваше момичето
Когато ме целуваше момичето,
забиваха неистово камбаните.
И скрити под шинела раните
разцъфваха като трендафили.
И светеше,стерилно чиста
любовта през бялата й пазва.
И дръзваше с копнеж да ме наказва,
дордето устните ми се напукат от жадуване.
И в тоя ден на почит и на слава,
далече от окопи и тела разпръснати,
със спомените от шрапнел напръскано,
лицето ми стовари си печала
тук, на тая родна пръст,
наред със призраците на другари,
прииждащи в нощта като кошмари..
И падна, като тежка гилотина.
Когато ме целуваше момичето,
ридаеха жените и пищяха.
В ръцете си единствено държаха
верижки с имената на мъже.
И сблъска се тъгата с радостта
и като смоци яростно се хапеха.
Не кръв течеше, а сълзи ми капеха.
Че мене ме целуваше момичето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Jane Doe Todos los derechos reservados
