Когато ме целуваше момичето,
забиваха неистово камбаните.
И скрити под шинела раните
разцъфваха като трендафили.
И светеше,стерилно чиста
любовта през бялата й пазва.
И дръзваше с копнеж да ме наказва,
дордето устните ми се напукат от жадуване.
И в тоя ден на почит и на слава,
далече от окопи и тела разпръснати,
със спомените от шрапнел напръскано,
лицето ми стовари си печала ...