13 jul 2007, 9:34

Когато ме люби

  Poesía
787 0 8
 Когато с охота горещо ме люби,
 в душата ми искаща пламна пожар
 от чувства мечтани, винаги търсени
 и аз най-сетне видях блажения рай.

 Красиво бе там, но парещи спомени
 сега ме пронизват, самотна, без жал,
 защото всичко е минало - ти вече си другаде
 и аз не съм твоя величествен граал.

 Просто чужди устни отпиват те сигурно
 така, както някога, със жажда и аз,
 тръпнеща, молеща, на пода захвърлила
 ненужните дрехи, без капчица свян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво много добър стих много приятен с носталгична нота. Браво
  • Много е истинско...без думи съм
  • Много добър стих, Иве! Заслужаваш някой по- добър, който да те оцени и да остане при теб! Поздрав и прегръдка, мила!
  • Много добър текст Иве.
    Силата на жената ...

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Иве!!!
    Много хубав стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...