Jul 13, 2007, 9:34 AM

Когато ме люби

  Poetry
786 0 8
 Когато с охота горещо ме люби,
 в душата ми искаща пламна пожар
 от чувства мечтани, винаги търсени
 и аз най-сетне видях блажения рай.

 Красиво бе там, но парещи спомени
 сега ме пронизват, самотна, без жал,
 защото всичко е минало - ти вече си другаде
 и аз не съм твоя величествен граал.

 Просто чужди устни отпиват те сигурно
 така, както някога, със жажда и аз,
 тръпнеща, молеща, на пода захвърлила
 ненужните дрехи, без капчица свян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

  • браво много добър стих много приятен с носталгична нота. Браво
  • Много е истинско...без думи съм
  • Много добър стих, Иве! Заслужаваш някой по- добър, който да те оцени и да остане при теб! Поздрав и прегръдка, мила!
  • Много добър текст Иве.
    Силата на жената ...

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Иве!!!
    Много хубав стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...