Когато ме обсебят черните мисли ...

9 may 2018, 2:10

Poesía

249 0 1

Безкрил приплясква човека
в парника на своята клетка,
устремен към химери безбрежни,
сякаш Животът е вечност ...

Но на всичко рано или късно
край неизбежен настъпва -
власт, богатство, радост и мъка
в старостта тихо замръкват.

Защо се блъскаш в кафеза,
птицо безсилна? Да излезеш?
Обречена си само да пърхаш
в клопката на Живота пресъхващ ...!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-09T07:25:13+03:00

Нееее.... щом има крила, може да лети! Нищо,че има отрязък от време, а не вечност.