9 мая 2018 г., 02:10

Когато ме обсебят черните мисли ... 

  Поэзия
297 0 1

 

 

 

 

Безкрил приплясква човека
в парника на своята клетка,
устремен към химери безбрежни,
сякаш Животът е вечност ...

 

Но на всичко рано или късно
край неизбежен настъпва -
власт, богатство, радост и мъка
в старостта тихо замръкват.

 

Защо се блъскаш в кафеза,
птицо безсилна? Да излезеш?
Обречена си само да пърхаш
в клопката на Живота пресъхващ ...!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??