Когато ме обсебят черните мисли ...
Безкрил приплясква човека
в парника на своята клетка,
устремен към химери безбрежни,
сякаш Животът е вечност ...
Но на всичко рано или късно
край неизбежен настъпва -
власт, богатство, радост и мъка
в старостта тихо замръкват.
Защо се блъскаш в кафеза,
птицо безсилна? Да излезеш?
Обречена си само да пърхаш
в клопката на Живота пресъхващ ...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
