darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
8 jul 2011, 21:54

Когато ме погледнеш... 

  Poesía
3165 7 17

Когато ме погледнеш, се смалявам.

И ставам със размерите на точка.

И ставам съответствие на края.

И ставам реципрочното на общо.

 

Понеже са пустиня разстояние

прозорците, когато ни разделят,

стъклата са спасение за двама ни.

Стъклата са застиналото време,

 

което не достигна да се срещнем.

Което не достигна за обичане.

Банално е, но в мен умира нещо.

Банално е, но в мен умира всичко

 

от болката, че всъщност аз съм цяла.

От болката, че ти си цял и всъщност

от болката, че в нас е преболяло

и няма към какво да се завръщаме.

 

Когато ме погледнеш, се смалявам.

Това е равносилно на убийство.

Посоката, в която отминаваш.

И фактът, че престана да ми липсваш.

 

Когато те погледна, друго време

пилее в мен мира на ситен пясък,

единствено останал да отмерва.

И вляво да засипва твойто място.   

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А как ми се иска да публикуваш нещо! Браво! Много харесвам!
  • Просто нямам думи. Великолепна поезия!
  • Пишеш невероятно чувствено Надежда
  • Пореденият разкош от автора!
  • Перфектен стих! Беше ми драго...
  • =) =) =)
    Pleasure.
  • Имам си вече още една любима поетеса.Знаеш как да боравиш с думите, харесват ми сравненията, харесва ми как плавно преминаваш от ред във ред, харесва ми че влагаш смисъл и знаеш как да избягаш от баналността, харесва ми кулминацията във финала ииии още доста неща мога да изброя, но мисля че ми схвана мисълта!Браво.Продължавай да пишеш!
  • Хареса ми!
  • Върховен стих, с такива точни попадения, че онемях... болка и печал струи от всеки ред, невероятно пресъздадено!
  • Насладих се и аз на този стих.Поздрав!
  • Банално е, но в мен умира нещо.
    Банално е, но в мен умира всичко

    от болката, че всъщност аз съм цяла.
    От болката, че ти си цял и всъщност
    от болката, че в нас е преболяло
    и няма към какво да се завръщаме.


    Пишеш невероятно красиво!
  • Невероятно е, че те има и че пишеш изобщо по толкова изумителен начин, Надежда...
  • Когато ме погледнеш, се смалявам.
    Това е равносилно на убийство.
    Посоката, в която отминаваш.
    И фактът, че престана да ми липсваш.

    Прекрасно!
  • банално е да кажа колко си добра... но пък е факт!


    винаги ме зареждаш
  • Аплодисменти!
    Благодаря, Надежда!
  • С поздравления!
  • Удоволствие си ми, Наде!
Propuestas
: ??:??