8 июл. 2011 г., 21:54

Когато ме погледнеш... 

  Поэзия
3265 7 17
Когато ме погледнеш, се смалявам.
И ставам със размерите на точка.
И ставам съответствие на края.
И ставам реципрочното на общо.
Понеже са пустиня разстояние
прозорците, когато ни разделят,
стъклата са спасение за двама ни.
Стъклата са застиналото време,
което не достигна да се срещнем.
Което не достигна за обичане.
Банално е, но в мен умира нещо.
Банално е, но в мен умира всичко ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??