Понякога, когато ми е тъжно, защото ... Излизам и вървя, - не виждам накъде отивам, но някак стигам... Влизам. Сядам. в ъгъла , на топло. И паля една от... И после: - А за вас? - Да кажем,бира. И зная, че съм стигнал. Да, до някъде... До пътя. Но не до онзи вечен север, или до онзи весел юг, където с някакъв човек говоря и дори се смея! Където чувствата преливат и искам в радостта си, че живея, да те прегърна, и целуна... и целувам, и съм с теб... В онази шарена градина, седнал. А ти береш цветя и викам те по име. И... Красива си. А после ще отворим от скътаното, черно вино... И после... Заслушани в луните ще отпиваме, от всичко и от виното... Във топла вечер, вечност под небе, завинаги... И ще те галя и ще казвам, че красива си Или ... Във най – щастливата от всички вечери ще бъдем и ще имаме... Всичко... - А друго ще желаете ли, че затваряме? Затварят. Е, затваряйте си. Затваряйте се още в себе си. И нямайте куража да отворите вратите си за пъстрото дори в тъгите... - Е? - Тръгвам... И тръгвам. И намирам пътя. И се връщам, за да изляза пак, защото... ...ми е тъжно.
Благодаря на всички, които прочетохте текста,благодаря ви сърдечно от цялата си...душа е всичкото, което ви благодари!Джей,радвам се, че съм разсеял тъгата ти,макар това да не е честно спрямо нея.Шега.Наско, благодаря ти за ...разказа, може би... Хубав текст,благодаря ти!Гери,с Трипио и Ар ту Ди ту сме прятели, хехе,благодаря ти!Христо,благодаря ти,радвам се...Руми, радвам се, че си погълнала цялата тази идея, тъжна е, но...Благодаря!Светльо,надяам се да намерим това място все някога...Благодаря ти от цялото си сърце!Благодаря на всички ви!!!Хенри
"И нямайте куража
да отворите
вратите си
за пъстрото
дори
в тъгите..."
Много ми хареса това.
Ще ти споделя нещо. Когато човек е щастлив, радостен , някакси е отворен повече навън и много, много не обръща внимание на нещата, които са вътре в него. Щастието е като някакъв шемет.
Когато е тъжен, много тъжен, когато е стигнал най-тъжното на тъгата започва едно самовглъбяване и потъва в своя микрокосмос. Тогава са моментите на истинското самоопознаване. И колкото и да прозвучи мазохистично, тези моменти понякога ми липсват, защото са ми дали много.
Поздрав, Хенри!
Тъгата, наистина е пъстра!
Невероятен си както във другите си стихове!!!
Чета те редовно, въпреки че липсват мои коментари под твоите стихове.
Харесва ми майсторското смесване на реалността с мечтата!!!
Поздрави, Хенри!!!
Е, затваряйте си.
Затваряйте се
още
в себе си.
И нямайте куража
да отворите
вратите си
за пъстрото
дори
в тъгите...
Поздрави, Ханк! Великолелен стих!Благодаря ти!
"И тръгвам.
И намирам пътя.
И се връщам,
за да изляза
пак,
защото...
...ми е тъжно."
Със този стих днес съм в унисон, като две капки вода!
Тъжно ми е, но въпреки това стихът ти някак разсея тъгата ми!
Благодаря ти!
Тъкмо си помислих,че живееш в радостта си и в чувствата си преливаш...докато не видях тъжния финал...
Пиатам се,колко емоции можеш да побереш,Оливър!
Прекрасен стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.