Когато ми е тъжно
когато ми е тъжно,
защото ...
Излизам
и вървя, -
не виждам
накъде отивам,
но някак стигам...
Влизам.
Сядам.
в ъгъла ,
на топло.
И паля една
от...
И
после:
- А за вас?
- Да кажем,бира.
И зная,
че съм стигнал.
Да,
до някъде...
До пътя.
Но не до онзи
вечен север,
или до онзи
весел юг,
където
с някакъв човек
говоря и дори
се смея!
Където чувствата
преливат
и искам
в
радостта си,
че живея,
да те прегърна,
и целуна...
и целувам,
и съм с теб...
В онази шарена
градина,
седнал.
А ти береш цветя
и викам те
по име.
И...
Красива си.
А после ще отворим
от скътаното,
черно вино...
И после...
Заслушани
в луните
ще отпиваме,
от всичко
и от
виното...
Във топла
вечер,
вечност
под небе,
завинаги...
И ще те галя
и ще казвам,
че красива си
Или ...
Във най – щастливата
от всички вечери
ще бъдем
и ще имаме...
Всичко...
- А друго ще желаете ли,
че затваряме?
Затварят.
Е, затваряйте си.
Затваряйте се
още
в себе си.
И нямайте куража
да отворите
вратите си
за пъстрото
дори
в тъгите...
- Е?
- Тръгвам...
И тръгвам.
И намирам пътя.
И се връщам,
за да изляза
пак,
защото...
...ми е тъжно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени