Когато мисля | |
за теб, | |
нозете ми | |
се отлепят | |
от земята, | |
очите ми | |
засияват | |
и чувствам се | |
като перце, | |
понесено | |
от вятъра. | |
Когато мисля | |
за теб, | |
забравям | |
поредния |
|
проблем | |
и всичко е | |
осъществимо. | |
Не ме сломяват | |
думите | |
със злост | |
и силна съм, | |
защото теб | |
те има. | |
Когато мисля | |
за теб... | |
съм аз и... | |
А ти... | |
поискай да съм твоя. | |
Да спра да мисля. | |
Защо ли знам? | |
Не мога! | |
Няма как! | |
И ти, и аз | |
отдавна |
|
сме се спрели... на завоя. |
|
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados