Когато мисля за теб
| Когато мисля | |
| за теб, | |
| нозете ми | |
| се отлепят | |
| от земята, | |
| очите ми | |
| засияват | |
| и чувствам се | |
| като перце, | |
| понесено | |
| от вятъра. | |
| Когато мисля | |
| за теб, | |
| забравям | |
| поредния |
|
| проблем | |
| и всичко е | |
| осъществимо. | |
| Не ме сломяват | |
| думите | |
| със злост | |
| и силна съм, | |
| защото теб | |
| те има. | |
| Когато мисля | |
| за теб... | |
| съм аз и... | |
| А ти... | |
| поискай да съм твоя. | |
| Да спра да мисля. | |
| Защо ли знам? | |
| Не мога! | |
| Няма как! | |
| И ти, и аз | |
| отдавна |
|
|
сме се спрели... на завоя. |
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
