Когато искам да те видя, си наливам вино,
за да удавя този порив полудял,
от твоето любимо Албариньо,
да го изпиеш с мене беше обещал.
Сега мълчиш и няма да се случи,
че друга нежност има в твоя ден.
Бъди щастлив, обичан и обичай!
Тя ще изтрие спомена за мен.
Когато искам да те видя си наливам,
горчи тръпчиво вино със сълзи,
а след това до късно не заспивам
и се залъгвам, че не ме боли...
© Зорница Петровска Todos los derechos reservados
сърца ранени, скъсани души.
А белезите се превръщат в мъдрост
за да е после трудно да грешим.